неделя, 5 юли 2015 г.

Чудо


Беше взрив в черно бяло,
негатив от безбрежност,
няколко ивици смях,
във мотив от зелено.

Беше капка-сълза,
спотаена безцветност,
елегантно сияние,
все така в черно бяло.

Колосална трагедия,
със белосана рамка,
ръкопис на райета,
във килийки от злато.

После хаоса свършва,
гръмва лятна кантата,
ще те чакам до пристана,
край прибоя и вятъра.

Ще те чакам до изгрева,
сред вълните зелени,
властвай звездна измислице,
в чудеса черно бели.


Няма коментари:

Публикуване на коментар