Беше взрив в черно бяло,
негатив от безбрежност,
няколко ивици смях,
във мотив от зелено.
Беше капка-сълза,
спотаена безцветност,
елегантно сияние,
все така в черно бяло.
Колосална трагедия,
със белосана рамка,
ръкопис на райета,
във килийки от злато.
После хаоса свършва,
гръмва лятна кантата,
ще те чакам до пристана,
край прибоя и вятъра.
Ще те чакам до изгрева,
сред вълните зелени,
властвай звездна измислице,
в чудеса черно бели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар