петък, 3 юли 2015 г.

***


Има такива жени, вдъхновяващи,
неразгадани пространства от обич,
отпивай на глътки от тях, те са вино,
оцветено от пурпурен залез.

Изчезват безследно след първия знак,
във посока болезнено тайна,
после чакаш да зърнеш лика им за миг,
шепнеш думи, опипваш посоки.

Ставаш път сред пътеки без спомен,
кръстопът от смълчани мостове,
а когато проплаче зората сред облак,
празна чаша от парещо вино допиваш от мъка.

Ти пълни мое бягащо щастие 
чашите с мигове сини,
преродени слънца
оцветявай в златисто,
после мълком 
седни до леглото ми,
говори тихо,
тихо думи
недопити 
пулсиращи 
премъдряли
разплакани истини.


Няма коментари:

Публикуване на коментар