Прелюдия

За перла аз не ставам,

черупката от миди

на брега остана,

отнесе я морето

на дъното,

в дълбокото

във пясъците мътни

на мойто неспокойствие.

Затварям пясък в себе си,

смалена от бездънности,

душа си нямат мидите,

солта е тяхна същност.

Избягали от дните си

в безгрижието на лятото,

тъй земното им плуване,

прилича на завръщане.

Вълните как разбиват се,

във перлената същност,

дочувам пак щурците

в ливадите цигулкови

и ненаситно искам те,

теб ураганно чудо.