Проблясващи мисли

Признавам, вярвах в идеали,

възвишено неземна бях,

превръщах сенките във водопади,

ласките ти в летен смях.

Признавам, хорските  раздумки,

превръщах във беззвучия от дим,

в охлювни корали криех басни,

в илюзиите благородството открих.

После се прераждах във стихия,

в каменните ниши от скрижали

търсих тъй напразно мъдростта,

яхнала жребци от диви хали.

Затова дарявам ти морето,

дето диша в южните простори,

вятъра на себе си говори с рими,

ожъдняли от  стопените възторзи.

Остави ме да погледам вечността,

скрила  мъдростта си във звездите,

после ми се радвай през нощта,

тялото ми насити със смисъл.

Не признавам , гола и без свян

през живота ти преминах в ден измислен,

ако пак ще вярваш в чудеса,

целуни проблясващите мисли.