НасТроение

Към нищото пътувах,

невъзможното поглъщах,

търсих бездните,

ония водопади от незнайност,

потопени в ласкавата пазва на морето.

Спри мой миг единствен.

Остани без мен.

Трескавото сякаш оживява.

Красотата на деня превръщай в нощ,

звездна,

омагьосваща наслада.

Хоризонти от стопено безразличие,

потопили океани от сълзи,

в най-безоблачното слънчево величие,

прецъфтяло в нечии очи.

Несмирих се,

толкова смиреност не е нужна,

влюбена съм още във дъжда,

тихо покрай тебе преминавам,

скрита в късчето  пламтяща чистота.