Скитник

Едно безмълвие сред хиляди слънца,

объркал своята планета,

безброден скитник от света,

сред мълнии със буреносна свита.

Не питай кой е,

аз съм това

и ти- по ярък от комета,

почти вълшебно естество,

бадемов плод със вкус на вишня.

Във стъклописа на деня

рисуван образ на икона,

ах, мислите кънтят защо,

защо скиталчеството криеш в мъжка риза.

Затихва полумесеца аз знам,

гальовно мрака фантазира стих авлигов,

сезоните приличат на любов,

във слънчогледовите тичинки прикрита.