Добър вечер самотност полуизбледняла,
корсар от среднощни страствуващи призраци,
с теб пушим отново цигара,
завита от скъсани есенни листи.
Очаквам притихнала ръждиво сияние,
мрежа от някакъв странна възбуда,
теша се в унинието, сега изтърбушено,
подобно на стария ръб от дивана.
Поглеждам на двора, а там суматоха,
две котки разискват световни проблеми,
звъни телефона и чувам гласът ти,
да, филма по нова ще гледаме с тебе.
Проскърцва пружината в знак на съгласие,
цигарата пуши сама в пепелника,
нощта е възможна , уви недолюбена,
разпускам косите си скрита във себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар