Котешки човещини

   Беше котка като котките, уличен екземпляр попаднал у дома по неволята на  обстоятелствата.

  Примъкна се един ден през пролуката на  пътната врата, снижи се като хвърчолет прелитайки от там до подножието на масата под навеса,  удостоена с величието да съхранява уморените ми прашасали крака.

    Проследих я с ленив поглед. Котко, откъде се взе. Пописках я, тя издаде някакъв звук.  Погледна ме и се настани под камината, замижа с очи, процепите процедиха зеленикави пламъци и се смилих над нея. Защо толкова ми заприлича на незнайница, приличаше на мен.      Естествено, беше поредната животинка в моя живот, затова получи семейното име Гад мръсна. 

     По-късно изяде вечерята ми. Кремвирш, който ме лиши от поетично вдъхновение. Беше тайна, най-лиричните стихове пишех в компанията на чинийка с кренвирш без кетчуп и хляб.

   Отмъстителна нахалница се оказа. Щом не можеше да се разпорежда в стаята,  пишкаше в чехлите ми, отвън на терасата.  Иначе ловеше поганците и като един верен тавано-прочистник редовно ме сюрпризираше с поредната плячка пльосната на видно място, гледката ми причиняваше болки в стомаха.

 Така си живеехме всички, съседите я приеха за мой доверен съратник и туку дочувах нечии боен вик:

-           - Пис, пис, пис, Гад мръсна!

   При този призив котана се впускаше по посока на гласа, връщаше с подут корем и  подвита опашка, преяла поредната порция махленски деликатес.

   И така миналата седмица котана изчезна внезапно. След буйния любовен живот нощем, чиито безгласни свидетели и слушатели се оказахме всички ние, обитателите на нашия двор тя просто се изпари.  В началото пискахме постоянно, зер Гад мръсна обикаляше на воля квартала, но после с прискърбие умълчани се споглеждахме, явно котарана беше станала жертва на незнайно посегателство, характерно за географската зона и балканските нрави.

      Оглеждах се постоянно, липсваше ми мъркащия подканваш глас, мишката поднесена по почитаем начин  под носа ми, преди да бъде изядена, стрелкащия се силует  на дивото към къщичката на синигерите, която собственоръчно заковах на крушата. Беше територия за прицел която вардех като верен почитател на птичото население причислено ми в добавка като принадена стойност.

   Така до вчера.

   През един двор  миролюбиво и съвсем не очевадно живееше младо семейство. Ама едни такива потайници.  Все едно че бяха на служба в Наса, не можеш разбра какво правят дори нощем на отворен прозорец. Ни звук, ни движение, пълна тишина.  Загадката  не подлежеше на тълкование, толкова загадъчна беше. Дори гости не посрещаха, изпразваха багажника на колата  в полунощ,  дали не бяха контрабандисти или най-малкото от руската мафия, това последното си го помислих точно преди да заминат на почивка.  Един бус стовари пред тях фантастична черна кожена гарнитура,  съвсем случайно видях  етикета беше "маде ин Руссия".    Мале! Имам око-ренген. На другата сутрин, точно преди изчезването на Гад мръсна тия шпиони заминаха в незнайна посока.    Пиехме си кафето  съвсем близо до гаража на бат Гошо и видяхме всичко. Заключението ни бе умозаключително.  Защото все пак знаехме за великото преселение на народите по посока на мераците. 

  - Младоженци, какво да ги правиш- рече бат Гошо.

  - Слободясали- промърморих и се отдадох на носталгията, така до днес.

   Дрямката ми беше съсипана от нещо невъобразимо. Почти примряла скочих на прозореца, гълчавата преминаваше във вопъл.  От прозореца на съседите се носеше такава канонада от прясна българска псувня, че ми се изправиха косите! В недоумение очаквах поне появяването на нещо неземно, когато през стобора се метна изпосталялото подобие на Гад мръсна , което се шмугна под кашоните, в които бат Гошо държеше съкровищата, дето събирахме  по брега, мидички, дърветии и каквото там си намерим за да смаяме света с откритията и творчеството си света / правихме чудесии  за да ядосваме съпругата на бат Гошо като си дойде от Германия/. Та котето там се свря и аз се уплаших за живота му, изглеждаше ужасно!

  Но по ужасно бе положението в съседите, които по ирония на съдбата в злополучната утрин изнасяйки  саковете с багажа си, не видели как Гад мръсна се вмъкнала в апартамента им, как се настанила там своенравницата и останала заключено до деня, в който стопаните завръщайки се от бъдещето се видели в чудо от миналото, в което Гад мръсна причинила огромни щети не само на кожената гарнитура в хола, но и до всичко, което могла да докопа, разръфа, събори, поломи, така, че съсипията да има окончателен вид, без там да се е намесвала ни една армия от изтока. 

   Мъка, но все пак щом имат пари ще си купят нови  неща за дома.

   За мен трагедията не бе в деветия живот на Гад мръсна, оцеляла без храна и вода, а в мъртвото котенце което роди там, под кашоните, и тъжния  човешки поглед, които няма да забравя.

    После я нахраних. Добре че купих кренвирши сутринта, добре, че имах какво да и дам , водица и малко човешка топлинка в един свят разграден от конфликти и котешки човещини!