***

Не пей ми, пей ми славейо от вишнята,

от двора с потъмнелия стобор,

край бабиния кладенец умисления,

самотен, затревен от щир и кал.

Не пей ми, пей ми за капините,

отрупани с рубинна жар,

за нощите сияйно пеперудени,

понесли тихата печал.

По устните ми  тича звезден вятър,

рисунък във контур от нощен хлад,

седефени измислици аз сбъдвам,

във влюбения летен карнавал.

Далеко, толкова далеко

вълни разпенени туптят,

разливат топло морско чудо,

сред двора, потъмнял от хлад.

Ти славейо попей, заспивам луда,

изчезвам в приказката сам сама,

огромна разцъфтяла теменуга

все още жадна за любов.