***

Момичето което беше бяло,

обичаше да пръска светлина,

бе мидичка в морето оживяла,

търкулната от пясъчна вълна.

Прозрачна бе,

смутено безпокойство,

притихнал стих със име на луна,

проправена пътечка от вълшебства,

светулка омагьосала нощта.

Момичето което беше бяло,

докосваше незнайни светове,

а всъщност беше закопняло,

за топли мъжки рамене.