четвъртък, 18 юни 2015 г.

Да възлюбиш ближния като себе си

Заваля, аз си пия кафе в кафенето на ъгъла,
това кафе е фрапе, или нещо подобно
ах каква тишина, като адска машина
предизвиква света със вибрации в синьо.
Този дъжд ми напомня за капки в морето,
три вълни във посоки безименни,
заваля, туй кафе е самотно пристанище,
тези устни са кораб безпътен.

Днес е облачно, тъй е и в мойто сърце,
ще се влюбя във себе си, после теб ще възлюбя.



Няма коментари:

Публикуване на коментар