***

Няколко мокри минути спокойствие,

три реда патос в час по безсмъртие,

два коловоза сред ниви разръфани,

седем  молитви в годините сушави.

Сетне проблясък от мълниите-истини,

някакво тъжно лирично проникване,

там, в междуречието с разливи пролетни,

стене самотното твое беззвучие.

После тъгувам за пясъка в сушата,

за оная  скриптяща звънарна край пристана,

пада усмивката в локвата хвърлена,

нямо подгизва от сълзи прибоя.