***

Ти топла прегръдка си,

аз съм безсъние,

мрак вечерен,

минорен рефрен,

дъжд изпълнен със чувствени думи,

жерав бял от лилави съзвездия.

Влизай тихо,

докосвай ме в светлото,

между нас са деня и нощта,

нарисувай ми обич,

плачат славеи влюбени,

мъжки порив към мен устремен.

Сред върбите среднощни

капят устни светулкови,

съвършения миг е за нас отреден.