петък, 12 юни 2015 г.

***

Разбираш ли,
безпътиците често са посоки,
пресичат сенките на устни и очи,
не те познавам,
искам те в съня си,
дъжда усещаш ли
как сгушено мълчи.
Боли ме от любов,
така съм цяла,
докосвам шепота. И теб.
Нощта защо така е онемяла,
прилича ми на мен без теб.
Изчезваш. Полунощ минава,
а аз съм сянка в твоя ден,
разплаквам самотата оживала,
във празния акорд бълбукащ в мен.




Няма коментари:

Публикуване на коментар