Горгоната медуза

Коя ли бях пък аз отде да знам.

Май някакво неземно чудо,

със три очи и няколко уста,

Горгоната медуза  бла, бла, бла.

Събуждам се а в мене сън напира

такъв един с любовно естество,

май някаква кармична сила,

вселила се в едното ми ухо.

Отде да знам кой тука ще ме съди,

картинка пускам- в нея две очи,

едното  на съседа вляво,

другото на Анжелин Джоли.

Тъй някъде по пътя се изгубих,

Кераук да му мисли, аз защо.

Единия ми крак препуска лудо,

а другия е с някакво клеймо уви.

Нали съм утринна зора със ярки устни,

присвивам ги и ето ме сега,

една жена със разпилени чувства,

затуй на фейса ще благодаря!