вторник, 5 май 2015 г.

***

Как тая тишина звъни
във облаците скрита,
дъха ми пари, огън чист
лазур от пролетна забава.

Мечтите ми са океан 
зареян в синята лиричност
и съм отново" ин" и "ян", 
любовно още те обичам.

Галактики безсъници редят,
гори до ярост тишината звездна,
мелодии от вечен полумрак,
докосват влюбените устни.

Мълвя те, сбъдвам своя рай,
 ти  песен си, о мое откровение,
в такава нощ сбирам небеса,
сънувам цвят от лунни  вишни.


Няма коментари:

Публикуване на коментар