Как тая тишина звъни
във облаците
скрита,
дъха ми пари, огън чист
лазур от
пролетна забава.
Мечтите ми са океан
зареян в
синята лиричност
и съм отново" ин" и "ян",
любовно още
те обичам.
Галактики безсъници редят,
гори до ярост тишината звездна,
мелодии от вечен полумрак,
докосват влюбените устни.
Мълвя те, сбъдвам своя рай,
ти песен си, о мое откровение,
в такава нощ сбирам небеса,
сънувам цвят от лунни вишни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар