Бушуват теореми от безличия,
там липсват доказателства
и
чувство за вина,
безличията са винаги величия,
във корен от квадратна суета.
Решението е брънка от окови,
линейно уравнение във стих,
теорията е нишка от канони,
горящи клади от чернеещи души.
Притихвам кротко, нарисувах
на пясъка потаен знак,
равнявам всичко по наклона,
на знак човешки, в тайни скрит.
И в приказката си живея,
принцеса със безброй лица,
във миша кожичка си крия,
измислените имена.
Очаквам някой Змей Горянин
през
няколко морета скрит
да ми напише теорема,
доказвайки
че е щастлив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар