Преглеждам правописа,
в тайно се прокрадвам,
в тайно се прокрадвам,
дълбоко откровение
със ситен шрифт,
със ситен шрифт,
привиквам с грешките,
изписани графитно,
изписани графитно,
закупени от магазина скрит.
И някакви триста юнака намирам,
зад ъгъла скрити в тревата,
превиват глави в тази сива реалност ,
голи сенки от свят
безграфитен.
Прераждат се сякаш, по лунни от
мрака,
първични мъже от компания стара,
прегръщам ги стоплящо, мижа
теменужно,
забивам в плътта им пеперуди замряли.
Белязано време на нощни прозрения,
мижи безопасно във празното време,
запалвам цигара, това е опасно,
графитен дима се издига нагоре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар