четвъртък, 30 април 2015 г.

Лирично

Изпях ти песни от душата си,
приятелю,
несподелимото не премълчах,
от цветното на люлякови нощи,
попивах жадна аромат.
Във тишината чувах вик на сойка,
на празнотата приказния знак
целувах  мълчаливи  мъжки устни,
вкусила толкова любов.
Въздишах в полумрака нощем
невидима, тръпчиво сладък плод,
без тебе утрото прегаряше,
във безпосочно синкав свод.
Нощта сънуваше звездите,
измислица за теб не бях,
в абсурда криех празнотите,
заключвах в тебе моя грях.
Земята пролетно разнежена разлиства
поема - танц за две сърца,
не ме превръщай в спомен мое лято,
очаквам пролет, миг от вечността,
безценно семе, радост моя
неподозирана мечта.






Няма коментари:

Публикуване на коментар