сряда, 20 май 2015 г.

Приказка от приказки


След слънцето в най -жаркия си огън
събличам дневна светлина,
по улиците крачат лудости опасни,
мъже със невъзможни имена.
В лилавото загледана луна предизвестява,
най- звездните крайпътни спирки, тъй за цяр,
а котарака ми насън протяжно мяче,
усетил позабравените мъжки стъпки от пожар.
Нали съм тъмен таласъм, 
от замъка на вещер страшен,
поличби търся, летен гръм,
неистов тътен в  свят миражен,
измъчен до подлуда гръм.

Оракул с образ на жена
в безпътните посоки,
мъжът до мене, мъж мечта, 
хартиен пасианс от сто въпроси,
невидим лъч, несбъднат сън,
обича ме, не ме обича, рисува в стих,
поезия най- похотлива, 
разлистил странния овал
на ласка, ах опасна ласка.
Интимно, до прозрачност засиял,
във няколкото мига кратка вечност,
невинността ми обладал 
сред лековерните чертози проза.

Живота е тропоска бяла, 
съшито лековерие без свян,
беззвучно тегне в мен въпроса
аз липсвам ли, или съм там.

из " Дневник за неканени гости"




Няма коментари:

Публикуване на коментар