След слънцето в най -жаркия си огън
събличам дневна светлина,
по улиците крачат лудости опасни,
мъже
със невъзможни имена.
В лилавото загледана луна
предизвестява,
най- звездните крайпътни спирки, тъй за цяр,
а котарака ми насън протяжно мяче,
усетил позабравените мъжки стъпки от пожар.
Нали съм тъмен таласъм,
от замъка
на вещер страшен,
поличби търся, летен гръм,
неистов тътен
в свят миражен,
измъчен до подлуда гръм.
измъчен до подлуда гръм.
Оракул с образ на жена
в безпътните посоки,
мъжът до мене, мъж мечта,
хартиен
пасианс от сто въпроси,
невидим лъч, несбъднат сън,
невидим лъч, несбъднат сън,
обича ме, не ме обича, рисува в стих,
поезия най- похотлива,
разлистил странния овал
на ласка, ах опасна ласка.
Интимно, до прозрачност засиял,
във
няколкото мига кратка вечност,
невинността ми обладал
сред лековерните чертози проза.
Живота е тропоска бяла,
съшито лековерие без свян,
беззвучно тегне в мен въпроса
аз липсвам ли, или съм там.
из " Дневник за неканени гости"
Няма коментари:
Публикуване на коментар