Измислям си постеля
и заслон,
поляна,
няколко листенца мак
и диви устни,
разлистени от влажно топъл дъх,
разнежени цъфтящи теменуги.
Опивай ме,
не искам да съм цяла,
прераждам се във огнено кълбо,
разпуквам цвят от нежност премаляла,
и вдъхвам аромата на жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар