вторник, 19 май 2015 г.

На Теб и от Теб с радост и омерзение

Проправям се през сенките в простора,
към теб,
от бури уморени пърхащи крила, 
към теб простирам, към теб..

Поглъщам синевата отмаляла...
към теб, към ласката ти оживяла
за теб...

Във спомените птица без криле проправя,
сред небесата земен път,
от радост тишината онемява,
обикновено чудо, плът и дух.

Покоя крие бели сенки,
изпява нашия рефрен
и тихи стъпки пак бележат
пътечка за родените от теб и мен.

Магията позната ни залива все от небеса,
поляни и пространства все под нас са,
пророчества, родени от дъжда.
Изчезнали са всички неудобства,
почувствали покоя на деня.

Седиш до мене, аз съм все такава,
към теб,
а пейката на двора  е огряна, 
от перести прашинки смях.

Покривам с  перлени мъниста
воала на познатата тъга
захвърлям химикалката и листа,
прегръщам те през вечността...

Да си поплачем смеейки се там,
сред руините,
дворците нямат имена,
приятелството ни е лек в душите,
заслон единствен сред пустините,
онези, със човешки имена.


Приготвих ти нектар от свежест,
скрежина за една душа.
Кафето е горещо и без пяна,
цигарата ни е за двама...но една...

из " Дневник за неканени гости"


1 коментар: