Проправям се през сенките в
простора,
към теб,
от бури уморени пърхащи крила,
към теб простирам, към теб..
Поглъщам синевата отмаляла...
към теб, към ласката ти оживяла
за теб...
Във спомените птица без криле проправя,
сред небесата земен път,
от радост тишината онемява,
обикновено чудо, плът и дух.
сред небесата земен път,
от радост тишината онемява,
обикновено чудо, плът и дух.
Покоя крие бели сенки,
изпява нашия рефрен
и тихи стъпки пак бележат
пътечка за родените от теб и мен.
Магията позната ни залива все от небеса,
поляни и пространства все под нас са,
пророчества, родени от дъжда.
Изчезнали са всички неудобства,
почувствали покоя на деня.
Седиш до мене, аз съм все такава,
към теб,
пророчества, родени от дъжда.
Изчезнали са всички неудобства,
почувствали покоя на деня.
Седиш до мене, аз съм все такава,
към теб,
а пейката на двора е огряна,
от перести прашинки смях.
от перести прашинки смях.
Покривам с перлени мъниста
воала на познатата тъга
воала на познатата тъга
Да си поплачем смеейки се там,
сред руините,
сред руините,
дворците нямат имена,
приятелството ни е лек в душите,
Приготвих ти нектар от свежест,
скрежина за една душа.
Кафето е горещо и без пяна,
цигарата ни е за двама...но една...
из " Дневник за неканени гости"
из " Дневник за неканени гости"
... пустините, пресъхнали от бездумие...
ОтговорИзтриване