неделя, 17 май 2015 г.

***

Измамлив прилив в някакво море,
сред дюни от потънали безмислици,
две стъпки в моето сърце,
разбили всякакви илюзии.

Подводен риф след няколко потопа,
разбивам в тях завързани вълни,
остана ми едно сърце,
което да взривя със себе си.

Остана ми една мечта,
по изгревна от синя песен,
сред водорасловия свят,
на приливния стон замрял в сърцето.

Остана ти, по ясен от видение,
задъхан в своя устрем над вълните,
дали във теб все още греят
ония плахи стъпки в пясъчното време.


Няма коментари:

Публикуване на коментар