Измамлив прилив в някакво море,
сред дюни от потънали безмислици,
две стъпки в моето сърце,
разбили всякакви илюзии.
Подводен риф след няколко потопа,
разбивам в тях завързани вълни,
остана ми едно сърце,
което да взривя със себе си.
Остана ми една мечта,
по изгревна от синя песен,
сред водорасловия свят,
на приливния стон замрял в
сърцето.
Остана ти, по ясен от видение,
задъхан в своя устрем над вълните,
дали във теб все още греят
ония плахи
стъпки в пясъчното време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар