събота, 16 май 2015 г.

***



Луната прилича на сънна милувка,
облечена  в блян от въздишки,
косите ми пеят от вятър люлени
притихнали в твоите скути.

Устни среднощни, най-нежен рисунък
подреждат невидими нишки,
ти прелестно мое побъркано чудо ,
ловиш  разпилени секунди.

Отварям очи и поглеждам във тебе,
от щастие тихо замирам.
Утихвам  гальовно безмълвие свише,
по устните твои примирам.




Няма коментари:

Публикуване на коментар