Луната прилича на сънна милувка,
облечена в блян от въздишки,
косите ми пеят от вятър люлени
притихнали в твоите скути.
Устни среднощни, най-нежен рисунък
подреждат невидими нишки,
ти прелестно мое побъркано чудо ,
ловиш разпилени секунди.
Отварям очи и поглеждам във тебе,
от щастие тихо замирам.
Утихвам гальовно безмълвие свише,
по устните твои примирам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар