петък, 22 май 2015 г.

***

Светът умираше от срам,
сред цъфналите  диви вишни,
приличаше на бял саван,
във облаци от звездни недомислици.

Над изумрудения ствол,
изгряла бе сребриста  младост,
записана  като  скрижал,
със неизбежно древна  давност.

Постой със мен, измислих ти пътечка,
откраднах няколко изгубени слънца,
обредно вплетох  мъничко надежда,
написах нова приказка за две сърца.

Не знаеш колко съм безкрайна,
случайност с маска на жена,
и съм подобно ситен пясък,
безсилно проснат на брега.




2 коментара: