На майското небе
невидимите щерни нарисувай,
невидимите щерни нарисувай,
във резенчета морска пяна
превърни следите ни,
превърни следите ни,
по-шоколадови от думите изгубени,
със вкус на прегоряла захар.
със вкус на прегоряла захар.
Във някаква фантазия
отново се превръщам,
отново се превръщам,
от липовия чай и ментата,
по галещите устни,
по галещите устни,
от шарения свят на пощенските гълъби,
докоснали пустинната умора на душата.
Затуй, че трудно свикнах с тебе,
недоверчиво си отглеждах самота,
безмълвна коленичех до безсилие,
във дяволския свят на тишината.
Търкулнах няколко сълзи по босите
пътеки,
дъжда отпратих, безпосочно ливнал,
във твоите ръце с парченца шоколадени,
копнежно сладък дъх, от топъл слънчев изгрев.
Набъбва моя женствен свят, безпорно пеперуден,
рисувам теб с очи, със миглите си влюбени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар