***

На майското небе
невидимите щерни нарисувай,

във резенчета морска пяна
превърни следите ни,

по-шоколадови от думите изгубени,
със вкус на прегоряла захар.

Във някаква фантазия
отново се превръщам,

от липовия чай и ментата, 
по галещите устни,

от шарения свят на пощенските гълъби,

докоснали пустинната умора на душата.

Затуй, че трудно свикнах с тебе,

недоверчиво си отглеждах самота,

безмълвна коленичех до безсилие,

във дяволския свят на тишината.

Търкулнах няколко сълзи по босите пътеки,

дъжда отпратих,  безпосочно ливнал,

във твоите ръце с парченца шоколадени,

копнежно сладък дъх, от топъл слънчев изгрев.

Набъбва моя женствен свят, безпорно пеперуден,

рисувам теб с очи, със миглите си влюбени.