понеделник, 11 май 2015 г.

***

Акациите ароматно дишат,
във бухнали фантазии от цвят,
шептят молитви бели, венцелистни,
сияния в зеленото искрят.
Разнасят ветровете клади младост,
на полуздрача в млечната прохлада
и ми се иска с теб да си поплача,
облако сребристи,
с дъжда тъй пролетно мънистен.
На рамото ти да сплета уханни клонки,
във хоризонта да заключа вечността,
намерила ефирни небосклони,
в кристали от затрогваща тъга.





Няма коментари:

Публикуване на коментар