неделя, 10 май 2015 г.

***


Сигурно съм твоето безсъние,
остров за въздишки между две кафета,
кораб от хартиени мечти,
с перли от отсъстващи морета.

Сигурно си моя лют тютюн,
господар на сънища безцветни,
липсва ти божествен ореол
в яловата ферма от витязи.

Свикнах да си правя чудеса
песъчинки да събирам в свят без двама,
да съм сенчест залив и небе
в приказки от земетръсни зони.

Трудно е да преразказвам тебе,
гола сянка от прекрасен миг.
Буреносен вятър, цвят пожертван,
в призмата  на моята любов.





Няма коментари:

Публикуване на коментар