Сигурно съм твоето безсъние,
остров за въздишки между две
кафета,
кораб от хартиени мечти,
с перли от отсъстващи морета.
Сигурно си моя лют тютюн,
господар на сънища безцветни,
липсва ти божествен ореол
в яловата ферма от витязи.
Свикнах да си правя чудеса
песъчинки да събирам в свят без
двама,
да съм сенчест залив и небе
в приказки от земетръсни зони.
Трудно е да преразказвам тебе,
гола сянка от прекрасен миг.
Буреносен вятър, цвят пожертван,
в призмата на моята любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар