вторник, 21 април 2015 г.

***

Измачкан стих ще ти даря. 
Като на феите крилата.
Във бездихание открили тайнството,
раздвижило бездумието мрака.
Побъркващо звучиш. А аз съм сянка.
Прозрачно лунен сърп шептящ,
замръкнал неразбуден сред листака.
Прошепваш ме. От устни съм направена.
От няколко галактики звезди,
във голата си същност оживели.
Чаршафите ухаят на  мечти, безумия от длани,
от разпятия, от искащата същност скрита в нас.
Но аз съм тук. Гърдите ми те търсят.
Ухая на далечни небеса. А ти...
Ти тази нощ ме имаш. Целувай полуздрача,
във изгрев влюбен мрака превърни.
Във огън. Във стихия. Във възторг.
Притисната до твоята възбуда. Задъхана.
Искряща. Огниво нажежено, пламък жив.
До изнемога мокра се взривява дивата ни същност.
Във сладост ни превръща, в мелодия от искащи лъчи..





Няма коментари:

Публикуване на коментар