***

Не ме сънувай, ничия съм знаеш,

като междуречие изчезвам на завоя,

мъртвите ливади теменужени,

в тътена на думите се губят.

Изсънувай влагата горчива на тъгата,

нежна ивичка от устни нецелунати,

пролетната синева на изгрева

палеща любовната лагуна.

Имам думичка за теб. Обичам .

Омагьосвам те с потайно нежна орис.

Премълчавам бягащите чувства,

пропълзели  под клепачите туптящи.

И се моля да възпееш звездопадите.

Пеперудите събудили дъждовни капки.

Онова сияние осмислило,

влюбената лудост на сърцата.