Мълчанието от стената плаче,
замлъкналото време тъй тежи,
във люлката на призрачни миражи,
потапям хляб подгизнал от сълзи.
Съдба е казват, времето лекува.
Целувам босоногото небе. И мисля
те.
Отново превъзмогвам разрошени от
обич ветрове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар