Поетка-плагиат

Небе, море, ах шарен свят,

аз съм поетка-плагиат.

По Шекспир падам си и ето,

сонет довършвам сред полето.

Кралица Маб ми носи шала,

от соев сок е напълняла,

наднича някакъв Отело,

по -чер от мен, но пипа смело.

Увисил свойта Дездемона,

на връх върбата, върху клона.

Хабейки своя чар немилостиво,

Ромео превъзнесох в стихче диво.

Минутите създали времената,

направо излетяха през вратата.

Най-ценното оставих за накрая,

във росна утрин май видях тинтява,

и царствено я скрих между гърди си,

припаднах от възторг по свойте…очи..!

След туй сонета си завърших,

сред отпечатък пролетно раздвижен.

Накрая ще напиша още ред,

поклон пред Шекспира, достоен стар поет.

И чуваш ти във всяка нощна нота:

        „Самотният е никой във живота!“