петък, 17 април 2015 г.

Поетка-плагиат

Небе, море, ах шарен свят,
аз съм поетка-плагиат.
По Шекспир падам си и ето,
сонет довършвам сред полето.
Кралица Маб ми носи шала,
от соев сок е напълняла,
наднича някакъв Отело,
по -чер от мен, но пипа смело.
Увисил свойта Дездемона,
на връх върбата, върху клона.
Хабейки своя чар немилостиво,
Ромео превъзнесох в стихче диво.
Минутите създали времената,
направо излетяха през вратата.
Най-ценното оставих за накрая,
във росна утрин май видях тинтява,
и царствено я скрих между гърди си,
припаднах от възторг по свойте…очи..!
След туй сонета си завърших,
сред отпечатък пролетно раздвижен.
Накрая ще напиша още ред,
поклон пред Шекспира, достоен стар поет.

И чуваш ти във всяка нощна нота:
        „Самотният е никой във живота!“



Няма коментари:

Публикуване на коментар