***

Вселенската спирала не презирай,

витраж от мрежи в дни на равноденствие,

вихрушка от пропукани мехури,

със акварел размили сетивата.

На рамото ми кацнал цвят от вишня,

в замислен  ход препуска пролетта,

пространствата ефирно коленичат,

прегърнали любовната мъгла.

И щураво е моето червило,

по устните пулсират две сърца,

Ухае на любов и лудо вино,

ухае на поклон пред пролетта.