петък, 17 април 2015 г.

***



Вселенската спирала не презирай,
витраж от мрежи в дни на равноденствие,
вихрушка от пропукани мехури,
със акварел размили сетивата.

На рамото ми кацнал цвят от вишня,
в замислен  ход препуска пролетта,
пространствата ефирно коленичат,
прегърнали любовната мъгла.

И щураво е моето червило,
по устните пулсират две сърца,
Ухае на любов и лудо вино,
ухае на поклон пред пролетта.


Няма коментари:

Публикуване на коментар