***

Ще възпея пролетта, оная земната,

дето скита по стърнищата обрулени,

дето разцъфтява клоните,

изпочупени от нечие безумие.

Ще възпея полета на птиците,

щъркеловите гнезда и синевата,

ще приседна в своето безгрижие,

уморено от фасадно грозни сгради.

Тихо ще въздъхна, ще поплача,

в розово безгрижие ще скрия мрака,

после ще разтворя шепа сладост,

в сипкавия свят на моето спокойствие.