петък, 17 април 2015 г.

***














Ще възпея пролетта, оная земната,
дето скита по стърнищата обрулени,
дето разцъфтява клоните,
изпочупени от нечие безумие.

Ще възпея полета на птиците,
щъркеловите гнезда и синевата,
ще приседна в своето безгрижие,
уморено от фасадно грозни сгради.

Тихо ще въздъхна, ще поплача,
в розово безгрижие ще скрия мрака,
после ще разтворя шепа сладост,
в сипкавия свят на моето спокойствие.




Няма коментари:

Публикуване на коментар