четвъртък, 16 април 2015 г.

***

Във грапав стих ще те опиша,
ти бе за мен утеха и море,
ти беше топла южна хижа,
разцъфнала във ярки светове.

Ти бе въздишката на мрака,
един притихнал къс сърце,
гласът на нечие присъствие,
гальовна нежност в тихи брегове.

Бях твоя сянка сред звездите,
искрящо бяла от любов,
роса от сънища невидими,
прегърнат от небето вик.

Мига на лунната зеница се крие в мен,
по детски чист,
отивам си от теб пречистена,
целуната от погледа на спомен жив.


Няма коментари:

Публикуване на коментар