***

Във грапав стих ще те опиша,

ти бе за мен утеха и море,

ти беше топла южна хижа,

разцъфнала във ярки светове.

Ти бе въздишката на мрака,

един притихнал къс сърце,

гласът на нечие присъствие,

гальовна нежност в тихи брегове.

Бях твоя сянка сред звездите,

искрящо бяла от любов,

роса от сънища невидими,

прегърнат от небето вик.

Мига на лунната зеница се крие в мен,

по детски чист,

отивам си от теб пречистена,

целуната от погледа на спомен жив.