Нещо толкова невинно
дъх на амбра в късен час
и косите ми във синьо
рокля от сребрист атлас.
Тялото ми , струнна арфа
пръстите ми жив бамбук,
устните маслина вкусна
любовта от ничий стих.
Партитура от мъгли съм
затова ме потърси
под дъжда от цветни вишни
или в Шекспиров мотив.
Потърси ме и не питай
от къде съм и защо
аз съм Еос нощен изгрев
диря с огнени лъчи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар