Плътта ми, юлски водоскок
априлско кадифе във топла пазва,
поднесена като фрапе
във облачно зелена чаша.
Пътечка с аромат на дъжд
несбъдната в квадрат от миди
лъкатуши,
малиново е синьото небе,
пробито от дъждовно жълти круши.
Златисти хвърчила целуват вихри,
прошепнати слова, горчиво сладки
устни,
две капки мляко от седеф със
перлени съставки
и моята усмивка от сърце вещаеща ден без преструвки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар