***

Кажете ми защо и как

неосъзнатото опитва да говори,

прозореца блести от светлина

невидимото почва с мен да спори.

Виси отвънка чиста синева,

а в мен въпросите не спират,

пленяват мойто естество

лениво във чинията надникват.

Премигвам, а във мене тишина

лукаво котарака мърка,

следобеда е поничка с клеймо

записано във във някаква сладкарска листа.

Проблема запечатвам в плик,

премествам часовото време

отвън ухае на вълни

във водорасловото морско русло.