петък, 20 февруари 2015 г.

***

Из мрачината мрачина в деня тотално безпредметен,
неПтица бях във ястребово време.
Убийственото някъде живее, погубва светлия живец,
немигащо сигнален, на разсъмването в залеза.
 Еклектика в истерии обвита. Пирует от думи, в думите на думата.
Ярост в мене, тъй ненадейно връхлетяла в моята различност.
За някому отбрана, някому несита. Мене все навъсено жестока.
Не пука ми, но гневът ми блика, привидно онемял до безразличие.
В утробата на неСъня, приплъзнал във съня ми.
Отровна съм, закуска на разсъмване, поемам дъх, не се завръщам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар