Несъбудена гальовно те заключвам,
в непокътнатия свят преди разсъмване.
Тихо любовта ти разсъбличам,
сред контрастите на лудите ни страсти.
Тръпкаво препускат пеперудите,
сред чаршафите, по устните ни влюбени,
гола ивичка от чувства коленичи в утрото,
скрита в музикалната измислица на звуците.
Непосилно с тебе се прощавам,
Нежно е до болка зимно бялото.
Бягам, крия се отново в бариерата.
Безучастно затрептява самотата.
Ехо в изгорялата ни истина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар