***

Заради снега в косите ти те искам,

заради мълчанието скрито между устните,

заради сиянията привечер

в белите савани на душите ни.

До безсилие те искам скрита във очите ти,

нелогично искренна, като многоточие.

В пъзела на дните си мълчешком те искам,

котешки са дните ми, аз до болка хлъзгава.

Гневно ми е, знаеш ли , лунно от безлуния.

Влюбено ухаеш ми, аз пък теменугово.

Струнно ме привличаш, кошница от миди,

ще сънувам пясъци във пустини диви.