Танц за двама

Навярно си умислен след спектакъла.

Горчиво-сладко тръпнат слабините,

Меркуцио  и земната любов. 
Неземно отзован от боговете.

Тибалд – инерция крещящо непризната,

любовно пърхащ в лятна нощ,

Ромео във пъртината позната, 
до Жулиета в гибелния ров.

И в приказката пак сме двама. 
На царствен трон в градина от звезди.

Импресия без танц, живителна наслада,

готова в мрака обич да роди. Немолеща,
непремълчана , рефрен убийствено щастлив.
Антракти няма в танц за двама.

Орисани сме да горим.