***

Във тебе оцелявам,
в далечното безпътие на спомена.

Там някъде в безкрая на студените звезди,

в разнеженото тайнство на вълшебствата,

във нежността на твоите очи.

Заспивам, а сумрака коленичи. 
Невидима съм, ти мълчиш

Оная топла ласка в тъмното ни свети,

задъхан от любов света мълчи.

Обичаш ме, превръщаш ме в богиня,

а ти си моята светиня от лъчи,

прегръщам тайната ни, мрака посветила,

във тайнството на моите сълзи.

Когато тръгваш галя те със устни,

а лудостта излъчва синкав прах,

въздушна съм, феерия от звуци,

в леглото от невен и южен цвят.

Във голата си същност ще те скрия.

Във тялото си, лъч от вечността.

На голото ти рамо зървам мента дива,

единствен мой, жадувам те сега.