понеделник, 23 февруари 2015 г.

***

Тази близост бе примка за двама.
Инфарктно устните ни коленичат.
Желанията вече са забравени,
принесени на клада символична.

Със мен не тръгвай, аз съм своеволна.
Древно божество с дихание от ярост.
На нимфа ако още ти приличам
ела при жертвените ми олтари.

Гърдите ми докосвай - серенади,
пътеки към невидимите тайнства,
ръцете ми докосвай-трепет крехък,
сред ручейните песни на морето.

Замръквай с мен преди да се събудя,
във крехката невинност на очите,
изричай ме вечерно моя същност,
в парливите посоки на сърцето.




Няма коментари:

Публикуване на коментар