Така ми е нежно
и топло
и сгушено
задрямал е дряна навън,
морето заспа в синята дрямка
на сто раковини подобни на звън.
Вълните пенливо в лагуната шепнат,
а ние сме само човешки сърца,
прозореца пак е замрежил очите,
със тебе съня се превръща в игра.
Трилистен напев, захаросана приказка,
по липса на устни, си близвам нектар,
във драмата светват набързо светулките,
признавам, бодлива отвара отпих,
огледално газиран рефрен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар