Магически приумици

По устните магнитни бури тичат,

разплетена симфония от нотен прах,

завършените звуци коленичат,

пред примката на моята любов.

И тази пожълтяла нощна роба,

смокинов дъх по голи рамене,

така прилича на прокоба,

дълбоко зимно деколте в побъркан свят.

Спри този джаз, не ми подхожда

знай, драмата е в моя власт,

във пурпура на топлото ми място

вибрато без изкуствен глас.

Прозрачността ми не презирай

фалш в мен няма. Премръзнал ангел без сърце.

Не бързай днес да стигнеш до финала,

във орбита бъди все тъй,  дълбоко в мен.