***

Приседни до мен,

момичето-спирала те очаква

в света на стълбите,

приели формата  на идол– етюд от мрака.

Ехидна арогантност или плахост,

плавно съзерцание, като претопено злато

във  крехкото пространство на материята,

приливащо от въздух и неистови копнежи,

в оная дълбина, пречистила ме в хаоса от мисли,

пренаредили пъзела на самотата.

До мен недей присяда,

влажна съм и хлъзгава-проекция на ангел.

Жаден ручей, любовен вектор,

все така в сърцето ти заключен,

едно забравено усещане за полет,

треви и пъстри пеперуди в съцветията на душата.

Изящна маска от безцветия, 

родена в гларусово лято,

внезапно онемяло от безсилие

рисуващо звезди до изнемога.

До мене приседни,

аз ничиите клони разлюлявам,

събличам самотата. Стопявам се в росата

на голата си същност от екстаз и болка.

И те превъзмогвам.