Безпътици

Отвъдното  дарява съвършенство,

хармонията търси неизбежното,

приличам на есенно цвете,

загубило прашеца си  след прилива.

Познавам аромата на прибоя,

спиралите на истините доверчиви,

цвета на няколко опрашени слънца

замъждяли безсловесно в циганското лято.

В безумието си галактически щурец припява.

В отвъдното  потърсил музика неземна,

разтърсил тишината на покоя,

далеч от тежките талази на забравата.

Ти мое разлюляно равноденствие,

отвъд чертозите на раковините,

във лунните мостове от лъчи,

край пясъчните брегове от спомени.

Отвъдното дарява ме с невинност.

Наивно сътворението разтваря съвършенство.

Предела стигам …устните ми дива са.

Гася пожарите на мъжки устни сред пустините.