понеделник, 29 септември 2014 г.

***

Когато  тайно те събличам
тъмноока шепне тишината
превръща ме във нощно откровение
изпива жадната ми страст  по теб
пронизва сетивата
невинно пагубна 
планински ледник.

Когато  тайно те събличам
искам да си в мене
тръпчива сладост
ласка непозната
внезапна сянка
тайнство  мълчаливо
във алчната  целувка на съдбата.

Когато тайно ме събличаш как ухая
на морска пяна и стенания
във голата стихия на вълната
във порива на похотта позната.


Потъваме 
две птици зажъдняли
когато..
времето замира
във залеза прониква зимен вятър
жарта изгаря плътските ми мисли.

Когато ме събличаш нямам сили
от теб да пия искам..искам..искам..
по жадна от пустиня без оазис
по гола от  жена, която плаче..

Оная стара лодка помни стъпки летни
телата ни   замръзнали
в които още светим.



Няма коментари:

Публикуване на коментар