***

Дъжда проплъзва в тишината

с последния акорд разбил вълните.

Ридае пристана бездомно тъмен.

Въздиша моята прокудена прегръдка.

Шепне вятъра.

Милувката на утрото ще чакам,

то ще ме целува.

Сред  облачните дюни ще поплача.

Смокините приличат на мостове

в градините на болката позната.

Ще можеш ли сълзите ми да пиеш...

Плътта ми те очаква листи сбрала.

Гръдта ми гроздов сок  събрала

светлее нежно бяла...

за мъжките ти устни обич моя

закопняла...